Крушунски водопади



Крушунски водопади (Крушунска бигорна каскада) – поредица от водопади в близост до село Крушуна, Община Летница, Северна България. Намират се на 6 км. от град Летница и са известни със своята живописност. Водопадите представляват дълга травертинова (бигорна) каскада, отделните стъпала на която са самите водопади.

Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото който, заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади.
Цялото Деветашко плато е богато на карстови образувания. В непосредствена близост до водопадите се намират множество пещери някои от които са Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера и др. А на 15 км. западно се намира известната Деветашка пещера.

Повече информация- тук .


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Седемте рилски езера

Изображение
Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джурман (ляв приток на Струма). Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, но...
Прочетете още

Мадарски конник

Изображение
Мадарският конник се намира на 20 км от Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, близо до едноименното село. В по-голямата си част резерватът се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф, изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 m височина. Размерите на изображението са 2,6 m височина и 3,1 m основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език. Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Повече информация за Мадарския конник можете да на...
Прочетете още